Направление: Иновативни диагностични методи

Научната работа на направление „Иновативни диагностични методи“ е насочена в следните приоритетни области“
1. Сравнителни изследвания при бързи и съвременни молекулярно-генетични методи в диагностиката на инфекциозни синдроми и заболявания с тежко протичане – сепсис, менингит, пневмония.
2. Фенотипни и генетични механизми на антимикробна резистентност при клинично значими бактерии.
3. Минимална остатъчна болест при педиатрични пациенти с левкемия – съвременни имунологични методи в диагностиката и прогнозата на заболяването.
4. Имунологични аспекти, биомаркери и микробиом при хроничен стрес, синдром на хроничната умора, COVID-19 и дълъг COVID-19.
5. Разработване и валидиране на количествени методи за оценка на локален и общ оксидативен стрес, биологично активни вещества в растителни екстракти, лекарствени метаболити в биологични течности с помощта на течна хроматография с тандем мас спектрометрия, както и за определяне на нови метаболитни маркери използвани за диагностика и оценка на провежданото лечение.

Успешно завършва финансиран от Фонд Научни изследвания при МОН проект (КП-06-ПН53/1) с бенефициент МУ-Пловдив и партньор НЦЗПБ-София. Проектът проучваше продължителност на Т и В клетъчната имунна памет след ваксинация срещу COVID-19. Изследвани са доброволци, ваксинирани с иРНК или векторна ваксина срещу коронавируса в различни времеви периоди до 1 година след имунизация. Направените анализи са показали, че специфични антитела срещу вируса при изследваните достигат своя пик 1-2 месеца след ваксиниране с втора доза, но постепенно намаляват до 1 година след имунизация. При ваксинирани срещу COVID-19 здравни работници очаквано нивата на антителата са високи, като по-често се откриват от клас IgA в сравнение с IgG. Т-клетъчният имунен отговор с участие на паметови стволови клетки играе ключова роля за определяне на промените след ваксиниране срещу COVID-19. Установява се по-силен пик на Т-клетките месец след ваксинация в сравнение с преболедували от инфекцията, като вирус-специфични T клетки след първата доза се доказват при по-висок процент от имунизираните с иРНК ваксина в сравнение с имунизираните с векторна ваксина. Нещо повече, броят на Т клетките е значително по-висок след хибридна експозиция (инфекция/ваксина). иРНК ваксините индуцират и мощен В-клетъчен имунен отговор месец-два след втора доза, с достигане на пик на паметовите В-клетки до 6-ти месец. Очакван физиологичен спад се наблюдава след 12-ти месец, но с остатъчна реактивност.
Получените резултати подкрепят тезата за наличие на определена Т и В-клетъчна имунна памет срещу SARS-CoV-2 в резултат на ваксиниране с иРНК- ваксини, като са идентифицирани маркери, корелиращи с генерираната В- и Т-клетъчна имунна памет. Разбирането на имунологичния отговор, активирането и паметта на Т- и В-клетките, е от съществено значение за ефективното разработване на ваксини и стратегиите за овладяване на пандемията.
Създадена е база от клинико-епидемиологични данни за изследваните анонимизирани пациенти. Биобанката от сортирани подгрупи на Т и В клетките на паметта ще бъде ценен източник на материал за бъдещи анализи на репертоара на специфични Т- и В-клетки за установяване на корелации с трайна имунна памет и протективен имунитет срещу SARS-CoV-2.
Научните резултати са представени в 6 научни публикации, и са популяризирани чрез 11 съобщения в научни форуми.
В проекта са участвали 10 изследователи; от тях от МУ-Пловдив – проф. Мариана Мурджева, проф. Христо Тасков, проф. Ралица Райчева и д-р Мартина Божкова. Трима работиха и в направление „Иновативни диагностични методи“ на Научно-изследователския институт на МУ-Пловдив. Четирима от научния колектив са млади – 1 докторант, двама постдокторанти и 1 млад учен. В процеса на изпълнение на проекта са усвоени специализирани имунологични методики. Д-р Милена Алексова от НЦЗПБ-София е защитила успешно докторска дисертация върху Т клетъчната имунна памет при ваксинирани и преболедували от COVID-19, а д-р Мартина Божкова от МУ-Пловдив, е пред защита за ролята на В-клетките в продължителността на имунната памет след имунизация с иРНК ваксини .
Проектът даде възможност за задълбочаване на научното сътрудничество между научните колективи на МУ-Пловдив и НЦЗПБ-София, между членовете на Българската асоциация по микробиология и Българската асоциация по клинична имунология, както и до включване на част от научния колектив като екип в други национални проекти, сред които и Стратегическата иновационна програма на МУ-Пловдив (ПСНИИР).